"Не ме гледай така учудено!"

Първият тест по Български език и литература /БЕЛ/ за 5 клас /т.нар.външно оценяване/ се проведе във всички училища в старната на 12 май /вторник/.Учениците отговаряха на 18 въпроса и правиха преразказ върху кратък непознат текст за Хитър Петър.

Учениците /и главно родителите им/ имаха възможността да видят теста и верните отговори почти веднага след приключването на изпита на страницата на Министреството на образованието и науката.

Всеки родител можа сам, с просто и невъоръжено око /особено тези от нас, родени между 1960-1970 година/ да види, че освен по БЕЛ, изпитват детето му и по:

- етикет в обществото /въпрос 2 с извинението за невърната книга/

- история на България /въпрос 18 с празника Гергьовден, едновременно църковен и официален/ и въпрос 15 - какво значи "прощъпалник" /български обичай/

- обща история /въпрос 16-какво означава "родословно дърво"/

Може да види още че:

- подбудителното изречение по цел на общуването ????!!! във въпрос 3 е "Не ме гледай така учудено!"

- омонимите са в изречението "Гледам внимателно, но нищо не виждам"

- въпросите, свързани с правописни грешки в думи са само 2 /номер 10 и 11/ и един /номер 8/ - за грешка в изречение. Разбира се и преразказът на текст от около 9 изречения също ще даде представа за правописните грешки, допускани от децата.

По цел на общуването изречението "Не ме гледай така учудено!" постигна целта си спрямо мен, като родител. Защото гледах този тест извънредно учудено. Точно така го гледа и съпругът ми. След което произнесе фразата:"Това всъщност БЕЛ ли е или решаване на кръстословици?". Защото още не е виждат тестовете за 7 клас. Там ПОДЛОГЪТ в изречението "Яде ми се ябълка" е ЯБЪЛКАТА!!!!

Вероятно нямам право да съм критична, след като не съм се запознала с ЦЕЛТА на това външно оценяване. Оценката от "вътрешното "ми оценяване като родител е - "Не става!". БЕЛ се учи с душа и сърце, учи се красотата и богатството на речта българска, учи се като музика, учи се като химично съединение, произвеждащо любов завинаги.

БЕЛ не е да блъскаш в земята с бел /вид лопата/. Усилието е голямо, а резултатът-не си струва. Този тест е точно такова яко физическо действие.Резултатът отива в статистиките. Оттам-незнайно накъде, защото "Гледам внимателно,но нищо не виждам" да се променя към положително в родното образование. Освен все по ширещата се неграмотност и отказ от мислене, вълнение и разсъждение, изложени на "реч омайна,сладка", що вече НЕ звучи край мен.

Скорошно изследване показа, че страните с образователни системи-шампиони се отличават от другите с три неща:
* учители в тези страни стават най-умните: има култ към учителската професия
* отделя се много внимание за обучението на учителите
* огромни грижи се полагат за изоставащите ученици вместо, както обратно се случва, най-добрите да получават най-многото внимание.

Дали и нашата система има шанс за голямо подобрение? Май има на какво да стъпим… Все пак учителят е (поне на думи) “народен будител”.

Ето връзки за изследването и самото изследване :
http://www.economist.com/world/international/displaystory.cfm?story_id=9989914
http://www.mckinsey.com/locations/ukireland/publications/pdf/Education_report.pdf

Сред многото проблеми около стачката на учителите се откроява един - не е ясно за какво точно стачкуват. За пари? За условия на работа? За условия за професионално развитие? Или за чсна политическа линия за образованието? Или просто за по-високи заплати? Което също е пари, но в по-тесен смисъл на думата. Именно неяснотата на исканията ще направят трудно техните изпълнения.

Облог се включи в инициативата Уикипедия100000. Великолепна инициатива, чиято цел е да вдигне броя на българските статии в Уикипедиа до 100,000. Може и повече. Успех!

Здравейте, ... съмишленици!

Каня ви любезно да участвате в анкетата, която организирам с цел да картографирам качествата на добрия начален учител. Ще последват и други анкети, които ще добавят конкретност на фигурата "добър учител" в прогимназията, в гимназията и в техническото училище. Ще последва изработването и публикуването на модел за реалното оценяване на всеки български учител, който да измести онзи - спуснатия от МОН.

Ето препрадката (след зареждането е необходимо да изберете кодирането "Cyrilic - Windows") -->

Анкета за качествата на добрия начален учител

http://freeonlinesurveys.com/rendersurvey.asp?sid=b299j98y27yatzr332855

Ето едно интересно проучване на казуса за приватизация на образователните услуги в щата Мичиган (изпратено ни от Александър Божков). България не е Мичигън, но много от аргументите са валидни за българското образование и могат да предложат добри аргументи както на подръжниците на по-голяма децентрализация и приватизация, така и на противниците.

Досега о-блог беше главно информационен източник с прикачен блог. Сега ще се опитаме да направим блога по-активен и да го превърнем в център на сайта. Така сайтът ще стане по-динамичен и ще даде възможност актуалните теми на образованието да се дискутират и, надяваме се, да се дебатират. Успех в дебатите!

Отрасловият съвет за тристранно сътрудничество в средното образование, в който са представени:

• Министерство на образованието и науката,
• Министерство на финансите,
• 3 Учителски синдиката - Синдикат на българските учители, Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", Независим учителски синдикат,
• Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България,
• Сдружението на директорите в средното образование в Република България
• Асоциацията на частните училища (БАЧУ),

единодушно прие карта за оценка на учителя (виж проекта на стр. 7), която се предполага да стане основа на оценяването на качеството на учителския труд и на разпределянето на стредствата за диференциране на заплатите на учителите в българското училище.

Като се има предвид, че в държавния бюджет за 2007 г. са предвидени 12 млн. лв. целеви средства за диференциране на учителските заплати от м. юли, не можем да не приветстваме постигането на споразумение между социалните партньори за критериите, по които българските учители ще бъдат оценени обективно, за да се извърши този първи опит за диференциация на техните възнаграждения.

В същото време няма как да подминем факта, че все още остават открити множество въпроси около оценяването на учителите, независимо дали и как то ще бъде обвъзразно с диференцирането на възнаграждението им. Предлагаме на всички членове на Национална училищна мрежа ,,Европейски уроци", както страниците на този дайджест, така и страницата на самата Фондация Пайдея като място за публикуване на мнения по тези въпроси. Гарантираме, че ще публикуваме всяко неанонимно мнение в рамките на 24 часа след неговото получаване с традиционна или електронна поща.

Ето някои важни според нас въпроси, на които е нужно не само Отрасловият съвет за тристранно сътрудничество в средното образование, но и цялото учителско съсловие да предложи отговори, ако искаме системата за оценка на учителите в българското училище да заработи едновременно ефективно и обективно през тази година:

1. Кой ще извършва оценката: директорът на училището, директорът съвместно с педагогическия съвет, директорът съвместно с представители на РИО, директорът съвместно с представители на местните власти или друго? Въпросът е от ключово значение сам по себе си, а също и за оформянето на процедурна яснота около оценяването (напр. подлежи ли на обжалване и ревизия оценката, как и от кого, няма как да стане ясно, без да е ясно кой ще я прави).  В момента Отрасловият съвет е разделен на две по този въпрос, като МФ, Съюза на работотадателите и БАЧУ са твърди поддръжници на идеята оценката да се извършва от директора, а НУС е неин твърд противник.

2. Колко често ще се извършва оценката: ежегодно (за учебна или за календарна година); веднъж на 2-4 години или през дуг интервал от време? Този въпрос е свързан както с възможността да се оценят обективно някои от показателите, за които резултати не могат да се проверят в рамките на 1 година, така и със срока на валидност на оценката, ако тя ще бъде основа за диференциране на възнаграждението.

3. Измерими ли са всички избрани показатели и има ли в училище обективни източници на информация за тях? Този въпрос е важен за всяка система за оценяване. Няма как всички участници в процеса да са съгласни с крайния резултат от оценяването. В добрите системи за оценяване обаче, заинтересуваните могат да проверят от обективни източници защо стойността на оценката е такава каквато е и тя може да се сравнява с останалите оценки в същото училище и в сходни по вид училища.

4. Ще видим ли скоро стойностите на БАЗОВИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ и какво ще е съотношението между основната и диференциращата части на възнаграждението: 90/10, 80/20, 60/40 или друго? Този въпрос е свързан също с плановете за въвъжедане на 5 степенен модел за кариерно развитие на българските учители, заложен в Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015. Открит е важният въпрос как ще се свърже предлаганата система за оценяване със системата за кариерно развитие, особено ако втората отчита някои от предлаганите показатели за оценка и като показатели за преминаване от една в друга кариерна степен?

5. Каква публичност ще има оценката на учителя? Или кой ще знае освен самия учител и оценяващото го тяло за резултата от извършената оценка - целият педагогически колектив, учениците, родителите, местните власти, РИО/МОН, широката публика? Въпросът е сложен. Възможни са поне два противоположни отговора. Оценката може да се възприема като ,,лични данни" и да бъде третирана като защитена от съответния закон, или да се възприема като един от обективните показатели за качеството на обучението в конкретното училище и тогава да се радва на най-широка публичност. Много е възможно по този въпрос да има различни мнения в различните училища и е важно да се постигне приемливо решение по въпроса дали училището ще има право да взема решения по публичността, или централната власт ще регламентира това по един и същи начин за всички училища с въвеждането на системата за оценка.

Има и дълга редица технически въпроси - от дефинициите на показателите (напр. какво включва работа с родители и как се регистрира тя за целите на оценяването) -  до относителната им тежест (напр. редно ли е проф. отличие да има по-висока тежест от разработването и осъществяването на проекти).

Интересуват ни мненията на всички професионалисти от сферата на образвоанието по тези въпроси и ще направим всичко възможно те да получат най-широка публичност.

Ето ни изправени пред поне един от проблемите на българското училищно образование, който може да се реши без специални законодателни и бюджетни мерки, само със съвместни координирани действия на ,,заинтересуваните страни" (широко употребяван на български термин, не особено адекватно изразяващ смисъла на английския си първоизточник ,,stakeholders"). Но вместо да се решава проблемът се задълбочава. Въпросът е защо?

Едно от възможните обяснения е, че т.нар. ,,заинтересувани страни" или ,,училищна общност"  - ученици, учители и родители, са свързани от доста време помежду си основно от принуди и недоверие, които не харесват на никого, но успяват да сведат до нищожност социализиращата роля на училището за младите хора. Даже при повърхностно вглеждане откриваме доста неприятен бермудски триъгълник:

• недоверие между учители и родители избуяло върху липсата на обективни публични данни за състоянието на образованието, която много бързо се запълва от нискокачествени заместители (слухове, медийни ,,отразявания" с преобладаващо спорен източник и пр.)
• недоверие между учители и ученици, което е здраво стъпило на липсата на обективни показатели за оценка на знанията и уменията на учениците.
• недоверие между учители и образователна система - естествен резултат на липсата на ясна цел на националната образователна политика и пълното отсъствие на система за оценка на качеството учителския труд, за сметка на богат спектър административни наказания

Като теглим чертата излизат два обезкуражаващи резултата:

1. Видимо българското училище за разлика от повечето си европейски събратя си няма общност на ,,заинтересуваните страни", каквато ученици, родители и учители биха били, ако не се подозираха взаимно в некомпетентност, неизпълнени задължения и бягане от отговорност.
2. Основната причина за това нерадостно състояние на нещата пак се оказва несвършената от години работа на управлението - политическо и административно на образователната система.

Интересуват ни и други мнения по въпроса. Всяка добра идея как ,,заинтересуваните страни" в българското образование да започнат да функционират като истински ,,акционери", независимо в колко напреднал стадии на зреене е ,,политическата воля" за качествена реформа в образованието е извънредно полезна за сегашните български деца и младежи.