Мили колеги, мили родители!

На прага сме на новата учебна година. Това е прекрасен повод децата ми да се върнат от ваканция и да бъдем отново заедно. Това е моята Нова година. А и ако сте любимият учител по музика на учениците си -- празникът е двоен и няма как да не ме разберете! Учителите по музика имат своето тайно "оръжие", често свирят по детските струни. Как го правят ли -- няма да скрия -- с много любов.

Спомням си един весел случай, за който ще ви разкажа. Проблемът с дисциплината не е ексклузивен за България. Съществува и в Англия, и във Франция, а най-вероятно и другаде. Уверявам ви, така беше и преди седемнайсет години, когато бях все още "другарката". И тук ще ви призная, че тогава от врвме, на времев се успивах и влизах последна в учителската стая, което не убягна на дългогодишния ни директор. Един ден се случи най-лошото -- пристигнах за втория час. Учениците, вместо да избягат, както правеха обикновено, чакаха вярно на пейката пред училището. Посрещнахаме с: "Бързо влизайте!". И чух малкото си име на галено. "Здравче, искаме да си вземем урока, кога ще Ви е възможно?" Не беше за вярване! Както ви казах, директорът беше стриктен човек и аз се оказах с открит урок пред високопоставени инспектори без предупреждение.... и същия този клас. Вторият звънец би и тогава децата дадоха всичко от себе си - знания, умения, чар, много песни...Това беше взаимната ни, голяма любов.

За мнозина от вас тази учебна година е едно ново начало, едно непознато вълнение, за други - за пореден път завъртане на колелото.

Децата  по света, които имат привилегията да учат, често прекарват в безсъници нощта преди първия учебен ден.Трепетът им често ни кара да се замислим, да преживеем отново нашето детство и да се върнем в спомените си. Какво всъщност е училището за нас възрастните -  втори шанс за осъществяване на несбъднати мечти, прогрес или просто ново мъчение? Какво ни връща тук? Каквато и да е причината, едно е ясно. Tози ден никога не е безличен. В този ден стотици детски очи искрят чисти, пълни с любов или страх, но винаги с много надежди. Дали ще успеем да ги изпълним зависи от нас възрастните.

Макар и често да са нелесна финансова задача, приготовленията за училище са малък празник - едни купуват униформи -- както е в Англия, други купуват нови дрехи -- както е във Франция, а  българската традиция повелява да се купуват цветя. Разбира се, и денят протича по различен начин -- много често добрата организация  е заслуга на ръководството на учебното заведение, както и изключителната родителската активност. Често казваме, че денят си личи от сутринта. Е, наистина е така - ще познаеш доброто училище по първия му учебен ден. А пробемите няма да свършат. Затова харесвам мисленето на англичаните -- те казват: "ние нямаме проблеми, имаме решения" и подхождат към децата си с: " аз те обичам, но не харесвам постъпката ти".

Повярвайте ми, ако отделяте време, проявявате обич и сте добър пример, ви гарантирам, че вашите деца няма да ви разочароват.

И накрая бих искала да пожелая на всички малки приятели, родители и учители добър старт и добро продължение.

Здравка Николова - Къруан