Ще отприщят ли тестовете нова вълна от частни уроци

Зорница Маркова
Вестник "Дневник", 20 септември, 2006 г.

Екипът на министерството на образованието направи решителна крачка към безспорно положителна промяна и замени с тестове традиционните субективни изпити по литература и по математика, с които седмокласниците кандидатстваха в езиковите гимназии. Преди повече от седмица образователният министър Даниел Вълчев представи пробните варианти на новия изпит, който ще се състои от общо сто въпроса по двата основни предмета. Сред поставените цели освен всичко останало авторите на тестовете се надяваха да премахнат или поне да ограничат до минимум така наречения

сив пазар в българското образование

- частните уроци, които по експертни оценки гълтат почти толкова средства, колкото държавата отделя за обучението на седмокласниците. Реалността обаче се оказа друга и вместо да сядат вкъщи и да решават сами тестове, седмокласниците вече напълниха залите на частните школи и колелото на нерегламентираните уроци се завъртя отново, и то с по-голяма скорост.

Проверка на "Дневник" показа, че в повечето познати големи и по-малки школи частните занимания през събота и неделя вече са започнали или предстои да започнат през следващите дни. Частните преподаватели вече са пренастроили програмите си и предлагат подробни курсове по български език, литература и математика, които подготвят децата за новия формат на изпита. Тестовете бяха разработени от специалното звено към министерството и бяха представени едва преди дни. Преди това никой не би трябвало да има представа как ще изглежда новият изпит, върху който експертите работиха в продължение на няколко месеца. Това означава, че частните школи са успели да се запознаят с новите тестове буквално за дни и за това време са могли да разработят допълнителни материали и да съставят учебната си програма.

В подготовката на бъдещите кандидат-гимназисти се включват както големите и познати имена на алтернативния образователен пазар, така и редица частни учители, които искат да си осигурят допълнителен доход чрез повече часове. В момента тарифите започват от 20 лв. на час и могат да достигнат до 50 лв. в някои от най-известните школи. Тарифата при индивидуалните частни учители започва

в най-добрия случай от 15 лв. на час.

За да подготвят децата си, родителите обикновено ги записват на два часа седмично по единия предмет и на два по другия. Изчисляването на бюджета за частни уроци показва, че за да подготвят децата си за изпита за езиковите гимназии, родителите са готови да заделят за децата си поне по 2500 лв.

Някои родители разказват обаче, че не се задоволяват само с уроците на частните учители, а изпращат децата си и на курсове в образователните школи, които обикновено провеждат уроците си през почивните дни. "Те имат опит и знам, че имат и вътрешна информация от министерството как да подготвят децата", каза една майка, на която дъщеря й тази година ще кандидатства с новите тестове след седми клас. Родителите, които записват децата си едновременно на частни уроци и групови курсове, отделят близо 3500 лв. за една учебна година.

От няколко години най-известните школи за вече масова подготовка на децата са "Веди" и школа "Иванови". От "Веди" обясниха, че вече са пред старта на новата учебна година и още тази седмица

започват груповите курсове за седмокласниците

На въпроса дали са синхронизирали програмите си с новия формат на тестовете, от училището отговориха с "Ама, разбира се. Ние имаме дълъг опит с тестовете, провеждали сме обучения за децата, които ще кандидатстват за Американския колеж с тестове, и сами разработваме тестове". Обучението по двата предмета в школата излиза близо 1000 лв. От "Иванови", които в момента се наричат "Евростар", не пожелаха да посочат по телефона каква е цената и обясниха, че тя зависи дали децата ще учат в група или индивидуално и на какво ниво са те в момента. От школата обясниха, че заниманията вече са започнали, но има възможност още деца да се включат.

Всяка година кандидатите за езиковите гимназии, които държат изпити след седми клас, са малко под 30 хил. Все още никой не е направил изчисление колко от тези деца посещават частните уроци и какви бюджети оставят там. Ако хипотетично се приеме, че половината от седмокласниците се подготвят чрез частни уроци и в най-добрия случай обучението на всяко от децата не надвишава 2 хил. лв., излиза, че всяка година в касата на

алтернативното обучение влизат по 30 млн. лв.

като голяма част от тези приходи не се декларират и не се облагат с данъци.

При представянето на тестовете министърът на образованието Даниел Вълчев дори сам посочи, че не е в състояние да спре развитието на частните уроци. Това е свободен пазар и щом има търсене, ще продължи да се развива, посочи той. Дори съм сигурен, че предприемчивите търговци още преди края на годината ще изкарат на книжния пазар сборници с тестове за кандидатстване след седми клас.

Въвеждането на тестовете безспорно е добро начинание, но трябва да се направят и други промени, за да може новият изпит да е успешен, коментират преподаватели от средните училища. Като цяло тестът трябва да се въведе като основно изпитно средство в часовете в училище, за да може децата да свикнат да отговарят на такъв тип въпроси. В момента в специализираното звено към министерството се разработват тестове по някои предмети и се очаква постепенно да се включат в програмата и в училище, обясниха от министерството. Подобна промяна е заложена и в програмата за развитие на училищното образование, която ведомството разработи през тази година. Засега обаче писането на контролни, зубренето на уроци и изпитването на дъската си остават основните начини, по които учителите проверяват знанията на децата.

Друг недостатък е, че министерството разработи само един пробен тест, обясняват учители. След като го решат, децата трябва да си набавят допълнителни тестове от други източници и затова ще продължат да търсят помощта на частните учители, посочват родители и учители. Не е гаранция обаче, че и там ще получат адекватна подготовка, защото много от частните учители биха могли да подготвят децата по тестове, които няма да са подходящи за изпита след седми клас.

Историята на един труден тест

От дълго време различните екипи на министерството на образованието се опитват да променят начина за влизане в езиковите гимназии, като заменят традиционните изпити с тестове. Основната критика към старите изпити беше, че карат децата да зубрят, предразполагат развитието на индустрията на частните уроци и т.н. Затова при всяка идея за реформа в средното образование първата предлагана промяна беше въвеждането на тестове.

Още преди повече от десет години - в началото на 90-те, експериментално беше изпробвано да се въведе малък елемент на тест, като в изпита по литература бяха включени 20 въпроса по българска граматика. Тестът претърпя неуспех, защото половината от въпросите в него бяха или с грешно условие, или верните отговори бяха повече от един.

През 2001 г. в програмата си за развитие на образованието правителството на НДСВ постави краткосрочната цел до края на годината да бъдат обявени промените в изпита след седми клас. За тогава е посочено, че трябва да започне и апробацията на новия изпит, какъвто и да е той.

Истинската подготовка на новите изпити започна при просветния министър Игор Дамянов. Дамянов смени колегата си Владимир Атанасов, който пък се провали с въвеждането на матурите за завършване на гимназията. Още от първия си ден на министерския пост Дамянов се обяви против старите изпити, но до края на мандата си не се осмели да направи сериозната промяна.

След началото на учебната година през 2003 г. той съобщи, че изпитът за тогавашните седмокласници пак няма да се променя и ще се запази по литература и математика. Решението за запазване на традиционната кампания дошло след консултации с експерти. Тогава министърът обеща да инициира широко обсъждане и в началото на 2004 г. да представи новите тестове. Малко по-късно Дамянов съобщи още по-радикална промяна - седмокласниците да могат да избират предмета, с който да кандидатстват в гимназиите. През 2004 г. тестовете така или иначе не бяха въведени и бяха оставени за седмокласниците, които ще участват в кампанията през 2005 г. Радикалната промяна обаче щеше да съвпадне с провеждането на парламентарните избори, което щеше да създаде излишно обществено напрежение и да попречи на желанието на НДСВ да спечели втори мандат.

След като Даниел Вълчев стана министър на образованието, той също подхвана темата с тестовете и гарантира, че ще съобщи за предстоящата промяна достатъчно рано, за да не се създава стрес сред децата и родителите. Той инициира законодателни изменения и да не се правят промени в средното образование преди началото на учебната година. Дни преди 15 септември тази година новите тестове вече бяха разработени и представени, а наредбата за тяхното узаконяване - публикувана в Държавен вестник.

Даниел Вълчев беше този, който през есента на 2004 г. зад гърба на тогавашния министър Игор Дамянов каза, че тестове ще има, но не през 2005 г. Въпреки че се готвеше наистина да ги въведе, дни след изказването на Вълчев Дамянов склони да се откаже за пореден път от реформата.