Пак старата песен за претоварените ученици

Намесата в средното образование на Министерството на здравеопазването ще доведе до "Здраво тяло, празна глава"

Проф. Людмил Вацкичев, доктор на физическите науки

Вестник "Дневник", 17 септември 2006 г.

Първият училищен звънец вече прикани подрастващото поколение да се заеме с четмо и писмо. И го информира, че за душевното му и физическо здраве ще се грижи енергично Министерството на здравеопазването. Министър Радослав Гайдарски вече бил подготвил съответната наредба, а непокорните училища щели да бъдат контролирани (и наказвани) за неизпълнението й от инспекторите по обществено здраве. И всичко това с грижовната държавническа цел учениците да не бъдат претоварвани от многото учебни часове, а занятията по физкултура да не бъдат сливани, за да послужат - види се - като време за охлаждане на разгорещените от науката детски мозъци. Е, какво пък - остава родителите да извикат "ура" и да напишат благодарствени писма до министъра.

Тези щурави мисли ми дойдоха наум, когато научих от "Дневник" за спора между шефовете на двете министерства колко да бъде максималният брой учебни часове в училище и как да бъдат разпределяни те по учебни предмети през седмицата. А по телевизията научих, че учениците пристигали сънени в училище, защото занятията започвали твърде рано. И никой не ги запита в колко часа през нощта е затворила врати дискотеката, след което са си легнали да спят.

Старата измислица, че родното училище претоварвало излишно българските ученици, отново набира сили и министър Гайдарски е решил да я подкрепи и така да спечели простонародните симпатии с намесата си в образованието, т.е. извън ресора на своето министерство. Затова и глупотевините, които пълнят цитираната наредба, показват стил на мислене, с който може да се управлява една психиатрична болница, но не и нормално българско училище.

Едва ли е необходимо да се връщаме към времето, когато в българското училище се учеше 6 дни в седмицата. И не носталгията към миналото на моето поколение ме връща към тези факти, а резултатът от това "претоварено" с ученически усилия време, което формира поколения от българската интелигенция. Би трябвало и "здравеопазващите" съставители на наредбата да си спомнят това минало, преди да групират учебните предмети по трудност и да ги подреждат в почасова рамка за учебния ден, защото това е работа на МОН и учебната програма, съставена не от дилетанти, а от хора с дългогодишен педагогически опит. Защото всеки преподавател физик ще се чуди защо например физиката, която използва математически апарат при физичните закони и задачи, е "по-лека" от математиката и защо часовете по двата предмета, които изискват настройка на ученика към логическо мислене, трябва да бъдат разпокъсвани задължително от часове (например) по чужд или роден език. Не е ли ясно, че шестте различни учебни предмети за даден ден на седмицата съдържат варираща по трудност (от ден на ден) информация и че никаква предварителна рецепта за редуване на предметите не е в състояние да осигури леко (в началото и края) и по-голямо (в средата) на учебния ден. Да не говорим за практическата неосъществимост на "здравния" проект, който не казва как двама-трима учители по един предмет ще успеят да разпределят помежду си часовете по задължителната почасова рамка.

Не по-малко наивен (да не кажа - глупав) изглежда опитът да се фиксира максималният брой седмични часове в училище с аргумента, че към шестте часа в клас се прибавят още четири, за които ученикът се подготвя вкъщи за следващия учебен ден. Така илюзорното десетчасово натоварване се превръща в основание да се постави строга "здравословна" граница, за да не се претоварва ученикът с работно време, по-дълго от това на чиновниците от Министерството на здравеопазването. Добре поне, че чиновниците от МОН с педагогически опит си дават сметка, че голяма част от учениците просто "не са в час", докато учителят изпитва някого или преподава урока за нови знания. И че малцина са ония от тях, които биха отделили четири часа за подготовката си у дома.

Световната наука обаче се развива и допълва с нови знания, част от които учителят трябва да предаде на възпитаниците си. И това не става чрез наливането им "с фуния" в техния мозък или чрез поглъщане "на хапчета" с научна информация. Добрият учител преподава новото, полагайки максимални усилия да заинтересува с него слушателите си, така че да почувстват логиката в научното познание и да видят смисъла от неговото придобиване и приложение. А за това е необходимо учебно време. Благодарение на него (а не на милозливото окайване на ученическата претовареност) български ученици печелят олимпиади и конкурси у нас и в чужбина, намират прием в университетите (и у нас, и в чужбина) и се реализират в житейски поприща, в които не важи принципът "Здраво тяло, празна глава". Та затова и в Министерството на здравеопазването трябва да се запитат дали тяхната намеса в образованието няма да доведе до полуграмотни и несвикнали да полагат умствени усилия лумпени, които да прегърнат като образец за личностна житейска реализация многобройните примери на преуспяващи "мутри" и "мутреси".