Тестовете в образованието - проверка за зрелост и на обществото

Людмил Вацкичев, професор, доктор на физическите науки

Вестник "Днесник", 14 септември, 2006 г.

 

Най-сетне Министерството на образованието и науката (МОН) почти приключи с пробните изпитни тестове и прие съответните наредби за въвеждането им в конкурсните изпити за прием в различните видове училища от следващата учебна година. В периодичния печат се появиха и идеи да се ползва и задграничният опит, като в българските университети тестът стане задължителна форма за прием с приложение на тестови модели, познати на кандидатстващите в чуждестранни университети по света. Така щяла да отпадне необходимостта от частните уроци, зазубрянето на готови теми, разпространявани от учители и университетски преподаватели, както и субективната (и често пристрастна) оценка на изпитните писмени работи. С въвеждането на тестовете наистина

ще се решат част от досегашните изпитни проблеми, но ще възникнат нови

на които подрастващите и техните родители вероятно ще реагират отрицателно - както обичайно досега.

Използването на тестове в образователния процес е познато вече от десетилетия не само по света, но и у нас. Преди години тестовете бяха популярни като неотменна част от така нареченото програмирано обучение, довело до масово използване на компютри в образованието. Днес техният брой в българското училище и университетите продължава да нараства заедно с множеството образователни програми по различни учебни предмети. Затова все повече учители и университетски преподаватели използват такива програми, придружени с тестове за текущ контрол на знанията или за изпитна проверка в края на учебната година.

Дългогодишният ми личен опит показва, че изпитът чрез тест, предлаган в различни по съдържание варианти, изисква от всеки студент да се яви подготвен върху целия учебен материал, включен в конспекта. А не да разчита например на късмет, като изтегли въпроси само от първата половина на конспекта, които е имал време да изучи. Освен това отговорите на теста, представени в писмена форма, даваха възможност да обсъдя с изпитвания основанията за неговия избор и да му посоча евентуалните грешки и допуснати пропуски - нали изпитът е, кажи-речи, последната възможност за попълване на знанията по дадена учебна дисциплина за бъдещия млад специалист! От този пример се вижда, че

тестът не бива да се възприема само като списък от въпроси с готови отговори

между които студентът или ученикът посочва верните и в зависимост от техния брой получава общата оценка. Тестът дава възможност за бърза масова проверка на знанията за цял ученически клас или студентска група, но трябва да бъде последван от личен контакт на преподавателя с тестваните ученици или студенти, така че те да получат ясна представа какво знаят, какво не знаят и къде са допуснали грешки.

В приемните изпити за училищата след 7-ми (8-ми) клас матурите и кандидатстудентските изпити тестът е само за проверка и оценка на знанията, без контакт на живо с изпитваните. Очакваните верни отговори трябва да бъдат публикувани след изпита заедно с критериите за точкова оценка, които носи всеки от тях. Само така могат да се ограничат оплакванията на изпитваните и техните родители, недоволни от оценката.

Този формален подход изисква тестовите въпроси и задачи да имат еднозначен верен отговор, което е напълно възможно за изпит по математика и физика например. Но едва ли оценката ще бъде приета за обективна при преразказ на текст по български език и литература, в който са важни не само броят на допуснатите правописни грешки в преразказа, но и близостта на неговия смисъл с прочетеното в оригинала. А как ли ще бъде оценен преразказът, ако изпитваният преповтаря запаметен текст от оригинала?! Няма ли това да отвори ново поле за предварителната подготовка с частни уроци, на които ученикът тренира папагалски да преповтаря текстове за преразказ, четени му от учителя?

С въвеждането на изпитни тестове с еднозначен избор на отговорите, съчетани със задачи, изискващи проява на творческо виждане и отношение,

оценяващите ще бъдат поставени пред необходимостта да използват два вида критерии


- за количество и качество, като субективността при оценка на качеството трудно може да бъде избегната или обяснена убедително за изпитваните и техните родители. Все пак общата оценка от теста ще бъде много по-обективна от тази на досегашните изпити по предмети извън точните науки, за които от години се разпространяваха предварително разработени изпитни теми. Проблемът съществува и в областта на точните науки, макар че там е по-възможно обективно да се оценяват и тестове, включващи творчески задачи.

Използването на тестове в учебния процес на българските училища едва ли ще доведе до стресови ситуации, предвиждани от скептично настроените родители. Трудности ще имат по-скоро учителите, които би трябвало да прилагат многократно тестовете като форма за изпитване в часовете по математика, физика, химия, биология, а не да чакат "спуснатите" от Министерството на образованието и науката тестове за края на годината. Въпреки че през годините книжният пазар предлагаше сборници с тестове, ще се наложи учителите сами да съставят такива с оглед учебното съдържание, което преподават през съответния период. А това изисква допълнителни усилия. И най-вече


отказ от стереотипите при изпитване

които учителят си формира след години преподавателска работа. Прилагането на тестове по различните учебни предмети през учебната година ще изгради у учениците онзи практически опит, който ще им позволи да решават без проблеми изпитните тестове за завършена образователна степен, за прием в специализирани гимназии и в университетите у нас и зад граница.

Въвеждането на тестовете ще се окаже своеобразен изпит за българското общество дали е готово да приеме тази високо обективна форма за оценка на знанията. А за съставителите на тестовете ще бъде изпитание дали създадените от тях продукти ще изискват освен познания още и логичен анализ на възможните отговори на тестовите въпроси. Дано и МОН "издържи изпита" на тестовете и не се откаже от тях под натиска на манипулируемото обществено мнение. Или пък поради политически натиск заради предстоящи избори или други политически събития.