За качествено и конкурентно образование

[1] Според нашумелия рейтинг на 500-те май-добри университетит в света, изготвено от Шанхайския университет, само 25 европейски университета фигурират сред първите 100 и само 4 (всички английски) сред първите 20. Според TIMSS 2003 сред първите 5 проучените страни по стандарти по математика сред 14 годишните, няма нито една европейска страна (петте са от Далечния изток). Сходни са резултатите и от други проучвания.

[2] TIMSS 2003 подсказва, че основните фактори, довели до спада на образователните стандарти в България са рязкото спадане на дисциплината в училищата, а също и демотивацията на учителите и директорите.

[3] Един от най-ефективният подход към развитието на професионалното съзнание е посещението на основни институции и фирми (полиция, болници, поща, банка, гара), както и посещенията на представители на различни професии в училище (пожарникар, офицер, лекар). Тази обвързаност е особено ефикасен подход и към граждансклото образование.

[4] Насочването на вниманието на образователната общност към признаването на дипломите и другите документи, удостоверяващи завършен курс на обучение, отклоняват вниманието от далеч по-реалната цел на всеки учещ се - конкурентноспособността на този документ. Често правителствени организации подкрепят признанието на един или друг тип диплома, без това да и осигурява реална конкурентноспособност. Дипломната конкурентноспособност често включва официалното признание, но тя е далеч по комплексна цел от него.

[5] Участието в благотворителни инициативи е особено ефикасен подход не само за набиране на средства, но за формиране на социална ангажираност и гражданска образованост, а също и за обща образованост.

[6] Освен основа на телесното развитие, спортът в учлище помага на подържане на дисциплината, развива състезателен и отборен дух, особени ценени от всеки един съвременен работодател.

[7] Особено внимание следва да се отдели на занимания с драма, музика и изобразителни изкуства, които са от ключово значение за сенсзорното развитие на децата и по-големите ученици, както и на самочувствието и самоуверенсотта, които са решаващи при бъдеща професионална реализация в почти всяка област.

[8] Този одит е необходим за да се създаде пълна картина на разпределението на образователните стандарти в училищата в цялата страна и да се изясни в детайли и за всяко училище връзката между качество на образованието и етнически и социален и всички други параметри, на чиято основа ще се прецизират мерките за подобряването на качеството на началното и средното образование.

[9]  Може да се приеме условно че тези степени са 3 или 4, например завършващи на 9-10; 14-15; 16-17 и 18-19 възраст. Методът на външна оценка трябва да е сравним с TIMSS и/или PISA, за да може да се осигури историческа и международна картина на стандартите на всяко едно училище в страната.

[10] Подобна програма би могла да включва санкции на родителите, чийто деца не посещават училище, прилагане на принципа на нулева търпимсот, въвеждане на униформи от отделните училища, активни занимания с отборни спортове и др.

[11] От гражданите на Европа 47 %  говорят относително добре английски, 89 % от учениците в Европа учат английски, който задължително се изучава в 13 европейски държави - Белгия, Дания, Германия, Гърция, Кипър, Латвия, Люксембург, Малта, Холандия, Швеция, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия. В други страни английски не е задължителен, но се изучава от над 90 % от населението, например 94 % Финландия.

[12] Изпитните методи не бива да насърчават наизустяването на неадекватна материя (темите по история и литература) или усвояването на несвързани помежду си факти (тестове). Те трябва да стимулират онези които се подготвят за изпит към усвояване на стойностни знания и умения за разсъждения, анализ и решаване на проблеми.

[13] След 7-ми клас се провеждат изпитите за елитните гимназии. Разумно би било една година преди това учениците да започнат да обсъждат перспективите си за бъдещо образование и интереса си към една или друга предметна или професионална област. Подобни консултации трябва да се провеждат с активното участие на родителите.

[14] Гражданското образование като отделен предмет е често предмет на основателни критики. То обаче може добре да се интегрира в образованието по история и литература, както и в благотворителната дейност и връзките на училищата с държавни и недържавни органозации.

[15] Ако Агенцията по акредитация заработи обективно, прозрачно и професионални и включи в управлението си представители на законодателната власт, работодателите и международни акредитационни агенции или авторитетни университети, то тя ще може да гарантира в достатъчна степен качеството на висшето образование в страната. На базата на нейните оценки,  на ясни закони и на ваучерната система университетите в страната могат да получават директно своите държавни субсидии. При това положение ролята на Министерството на образованието спрямо университетите в страната ще бъде минимална или нулева.

[16] За 2005 година държавният бюджет е планирал 61.3 милиона лева субсидия за БАН, която включва 86 института с 8,408 щатни бройки. Бан разполага и със значителна материална база. Субсидията за висшите училища, които осигуряват образованието на близо 230 хиляди студенти в страната е 227.8 милиона лева. Прехвърлянето на институтите на БАН, или на част от тях, към университетите ще повиши изследователския ресурс на висшето образование в страната и ще превърне тези институти в реално отчетни звена..

[17] Сега нямаме представа колко се харчи за образование в България и какви са активите на образователните заведения. Известна е сумата, отделяна от държавния бюджет, но тя вероятно съставлява половината от реалния разход. Определени реформи биха могли сериозно да повлияят на начина, по който се изразходват останалата половина, която идва от частни плащания, фондации, международни агенции, работодатели и други.

[18] Подобна програма трябва да е насочена не само към ученици и студенти, но и към учители, образователни администратори, родители, както и към всички българи в активна работна възраст.

[19] Пред цялата страна стоят ред спешни образователни задачи, които излизат далеч извън рамките на училищата или университетите - масовото изучаване на английски, усвояване на финансови и общоуправленски знания за малкия и семейния бизнес, навлизане в изключително сложната материя на законовите норми на Европесйкия съюз и ред други. Тези задачи изискват участието на националните медии, които са субсидирани от данъкоплатците. Националните медии могат също така да изиграят силна роля в преподготовката на близо 100 хиляди учители.

[20] В страната има около 5,000 читалища и 7,000 библиотеки, повечето от които са в окаяно състояние. Те могат да играят ключова роля, каквато традиционно са играли, в подържането на фертилна образователна среда, подържане и развитие на степантта на грамотност на населението, осигуряване на ресурс за продължаващо обучение и създаване на условия за допълнително образование и привличане на членовете на социално неравностойни общнсти.

[21] Това са степените на образование, в които и сега съществува реален избор на учебно заведение. Вече съществува широко съгласие, че ваучерната система ще стимулира конкуренцията и прозрачността в образователната систеам, и ще намали социалното разделение, което може да се появи между частни и държавни учебни заведения. Целесъобразността на въвеждането на ваучерна система в периода 1-8 клас трябва да се проучи по-задълбочено.

[22] Такава програма не би трябвало да се насочва към определена етническа група, преди конкретната картина на участие и успеваемост да е достатъчно ясна и анализирана.

[23] Често въпросът с компютъризиране на училищата се изтъква като приоритет. В действителност, що се отнася до компютъризацията в образованието, логично е приоритет да бъде осигуряването на компютри и достъп до интернет, както и пълно компютърно обучение, за всички учители, директори и образователни администратори. Не може да се очаква, че учениците ще усвоят адекватни компютърни умения, ако те се намират сред преподаватели, които нямат подобни умения, нямат навици сами да ползват компютри и нямат достъп до компютри. Достатъчно е човек да погледне интернет   страницата на Министерството на образованието, което е най-зле изградената и най-бедна на информация от всички държавни учреждения, за да се увери, че образователната общност просто не е готова да въведе и подкрепи използването на компютърни технологии в средното образование. Във висшето образование, естествено, не стои.

[24] През 1995 година българските осмокласници постигнаха 527 точки по математика в класацията на TIMSS, които ги наредиха на 8-мо и 11-то място сред развитите страни; 545 точки по естествени науки и 5-то място. През 2003 резултатите са: математика - 476 точки и 25-то място, а по естествени науки - 479 точки и 24-то място. За същия период средствата, вложени в образование и материалната среда на училищата значително са се подобрили.

[25] Това съотношение ще осигури възможност децата в началното училище да имат по един задължителен час на седмица ИКТ, а тези в гимназиалната степен - по 3 часа на седмица. Ако училищата преминат на едносменен режим, тази пропорция ще осигури достатъчен ресурс за онези, които избират допълнителни компютърни занимания. Компютърното осигуряване в специалните училища, разбира се, ще е в друго съотношение.

[26] Целта в Англия е 90 % от 17 годишните да се учат, Австрия, Финландия, Швеция, Норвегия имат посещаемост около 90 % на 18 годишна възраст, Словения - 90 % от 17 годишните, в България посещаемост в периода 15-18 е 82 % според НСИ. За да се постигне обаче такава цел е необходимо в страната да функционира осъвременена качествена система за средно професионално образование, което да предлага широк спектър от атрактивни и търсени на пазара на труда специалности.

[27] В момента 24.1 % се учат в университет (според НСИ). В Съединените щати участието е над 50 %. Великобритания си е поставила да качи своя процент на участие до 50. характерът на българското висше образование прави целта 30 % една реалистична и разумна цел, но само при положение, че професионалното неуниверситетско образование за заздрави и развие и включи още поне 20 % от завършващите средно образование.

[28] Университетите трябва да бъдат насърчени в генерирането на средства чрез международни проекти, изследователски проекти, кногоиздаване, продължаващо и дистанционно обучение и други дейнсти, които отговарят на техния профил и мисия. Въвеждането на ясно дефинирани такси трябва също да се предвиди като възможност. Унивесритетските такси могат да осигурят така необходимите на университетите средства, като в същото време те ще дадат възможност да се прекрати практиката на ,,скрито" събиране на такси.

[29] Висшите училища трябва да бъдат насърчени сами да търсят международна акредитация, която да отговаря на профила им и на международните им контакти. Така те ще имат излаз навън, който ще е по-реален отколкото например системата на ECTS.

Това е редакцията на призива за качествено и конкурентно образование от месец март 2006 година. Той е дело на много хора. Имената на някои от тях ще видите в рубриката За нас. В момента не смятаме да правим повече редакции в Призива (освен ако някой не открие в него обидни правописни грешки.) Той ще остане и ще бъде разпространяван като документ на онова, което през 2005 и началото на 2006 година една група експерти и преподаватели смятаха, че е реалистично и би трябвало да се направи за българското образование, за да може то да осигури качествено и конкурентно образование. Допълнителни коментари, резерви и актуализации на авторите и на другите, които в бъдеще ще се присъединят към призива, ще намерите в рубриката Коментари и в О-облог. В края на 2006 година ще направим равносметка, на онова, което се е случило в българското образование през изминалата година. (о-блог, септември 2006)