"Не съм реформатор, който с мрачни промени ще изненада обществото"

Министърът на образованието и науката доц. д-р Даниел Вълчев пред ,,Капитал"
(Брой 43, 2005 г.)

Кое беше най-голямото предизвикателство, откакто сте на този пост?

- Самото поемане на тази функция е предизвикателство. Това, което ме изненада най-много и за което не си бях давал ясно сметка, е, че системата на средното образование от много години е на ръчно управление. Тоест твърде малко са правилата, по които се управлява, и твърде много е намесена човешката воля. Още Аристотел е казал, че има управления, които са добри, защото се ръководят от законите, и такива, които не са добри, защото се управляват от хората. Българската образователна система твърде много е управлявана от хората. А това дава възможност за различни експерименти от страна на всеки следващ министър. Това пък значи, че самата нормативна система, която урежда въпросите на средното образование, е недостатъчно устойчива. Твърде много са подзаконовите правила, а много важни въп­роси се решават не със закон, а с допълнителни заповеди и указания от министъра.

Как бихте определили стъпките на една последователна и завършена (поне като идея) образователна реформа?

- Не бих употребил думата реформа, а развитие на образователната система, защото думата реформа и мен като родител малко ме стряска. Развитието на образованието трябва да върви по един предначертан път, около който има обществен и политически консенсус. Този път трябва да е ясен и дългосрочен. Обществените очаквания са големи, но и страхът от някакви експерименти с децата също е голям. През последните не само 15, а дори 25 години, винаги е имало страх, че системата ще се реформира радикално и децата и родителите няма да могат да се адаптират бързо към нея.
Затова първият важен момент е създаването на дългосрочна програма с ясни параметри. Още когато детето е в 1 клас, да се знае какво ще стане с него в седми и какво - в 12 клас. В този смисъл аз не съм реформатор, който с мрачни промени ще изненада обществото. В сряда (26 октомври - бел. ред.) пред парламентарната комисия по образование ще предложа една обща дискусия, около която, надявам се, да се обединят и политици, и родители, и синдикати. И ако постигнем консенсус - да е ясно, че никой никого няма да изненадва през следващите 10 години в образованието.
Важно е системата да е предвидима. Другите две важни неща са подобряването на равния дос­тъп до образование и подобряването на качеството му. Равен достъп означава детето да не бъде лишавано от средната за страната възможност за придобиване на знание. За пример - кметовете и общините не са склонни да зак­риват училища в малки населени места и аз давам разрешение за класове, в които има по един ученик от първи, един от втори или две деца от трети клас и те учат в една стая. Тези случаи не са чак толкова единични и това е пример как едно дете се лишава от равен достъп до образование, от атмосферата на нормален клас, от конкуренция. Когато говорим за качествено образование, означава системата да функционира така, че да даде възможност на всяко дете да развие максимално заложбите си. Нашата амбиция е да направим такава програма, че тя да бъде приета с акт на парламента. И след това отделни нейни компоненти да бъдат възпроизведени в няколко закона и подзаконови нормативни актове.

Вие бяхте противник на късно оповестяваните промени в образованието. Обявихте се против закъснелия опит за въвеждане на тестове след 7 клас от предишния образователен министър Игор Дамянов. Не се ли чувствате застрашен сега от подобни критики, след като още не давате отговор дали ще има матури и тестове от 2006 г.?

- Много хора си мислят, че в политиката трябва да избираш между добро и зло. И когато си подготвен в областта си, морален и интелигентен, винаги избираш доброто. Истината е, че в политиката човек е изправен пред необходимостта да избира между две злини. От една страна, съм привърженик на това, че промените не трябва да се правят, когато учебната година е вече започнала, за да може да бъде предвидима самата система. От друга страна, ако до края на тази учебна година не въведем корекции във формата на изпита, означава да отложим наново, с още година една промяна, която е необходима. Ясно е, че изпитът по български и литература във формата, в която съществува, не бива да се провежда. От една страна, защото е причина за съществуването на частните уроци, от друга, защото вече има съмнения в неговата обективност. Същата донякъде е ситуацията с матурите. Изборът ми е между това да кажа ,,ще ги има", и вие си давате сметка каква реакция ще предизвика това, или да ги отложа и да ме обвинят, че съм поредният министър, който се е уплашил от неприятните и непопулярни последици.

Избрахте ли вече?

- Твърди се, че аргументите в полза на държавните зрелостни изпити са ясни - Европа иска матури, децата ни ще могат да учат в чужбина, матурите ще станат вход към вузовете и изпитите в досегашния им вариант ще отпаднат, ще се събере информация как образователната система се е справила с обучението на децата и ще се въведе единен критерий за оценка на учениците. Истината е, че от всички тези аргументи издържа само последният. Не е вярно, че има изисквания от страна на ЕС за въвеждане на матури, много българи и сега учат в чужбина без матури. Поне първите години след въвеждането му този изпит едва ли ще стане вход към университетите, защото не е сигурна неговата солидност и обективност. Когато говорим за държавни зрелостни изпити и за тестове, трябва да сме наясно, че сами по себе си те не са нещо нито добро, нито лошо. Имат смисъл, ако бъдат елемент от една цялостна концепция за това какво искаме да постигнем в средното, а защо не и във висшето образование за дълъг период от време. Сред родителите, учителите и учениците няма нагласа за провеждане на такъв изпит. Голям пропуск е, че през последните години не обяснихме ясно какъв е истинският смисъл на въвеждането на матурите - че те са единствената възможност децата ни да бъдат оценявани обективно от външна система.
Досега решавахме въпроса на парче. Въвеждаме матури и пос­ле решаваме да бъдат ли вход към вузовете, дали ще ги приз­нават в чужбина и т.н. Аз съм привърженик на разбирането, че когато човек влиза в съответната образователна степен, трябва да знае какво ще се получи на изхода. Когато детето е в прогимназиален клас, да знае как ще завърши последния гимназиален. Това в момента не е направено, а в различните видове гимназии броят на часовете по даден предмет е различен. Това означава, че учениците ще са неравнопоставени, когато държат матура. Въпросите са много.
Ние предлагаме за дискусия възможността средното образование да се раздели на два етапа - до 10-и и до 12-и клас. Тези, които искат по ред причини да излязат след 16 години (както е по конституция) и с някаква диплома, ще могат да го направят. Бихме могли да въведем общ изпит по математика и български език след 10-и клас, а в 11-и и 12-и клас да дадем възможност на децата за профилирано обучение, както и да избират един от няколко възможни зрелостни изпита в областта, в която ще кандидатстват. Ако един ученик кандидатства медицина например, да държи матура по биология и химия, като вече е държал предишните общообразователни изпити. Това обаче реално може да стане за 10-ия клас през 2007 г., а за 12-ия през 2009 г. Сегашните деветокласници трябва да са наясно какво им предстои. Все пак, за да съм ясен - ако парламентът не направи промяна в Закона за народната просвета, министерството има техническа готовност да проведе матури през 2006 г. Друг е въпросът доколко в този момент това ще бъде дос­татъчно добра практика.

А как ще решите въпроса с тестовете след седми клас? Ще ги има ли от 2006 г.?

- Отговорът е аналогичен. Готови сме за това. Но не мога да кажа дали ще ги има. Притеснен съм дали в този момент не е късно да ги въвеждаме. Първо трябва да видим нагласите на обществото и тогава да направим избор между две злини - или да запазим системата с риск да ни обвинят, че не намираме смелост за по-модерните форми, или да ги въведем и тогава ще ни обвинят, че правим промени в средата на годината.

От какви промени се нуждае системата за избор на учебници. В началото на тази учебна година отново имаше проблем с платените от държавата учебници от първи до четвърти клас, защото се оказа, че в тях се пише и следващата година не могат да бъдат използвани. Коя е алтернативата на сегашния вариант, в който се одобряват три учебника и училището учи по един от тях?

- Тази система далеч не е съвършена и ние мислим сериозно за нейното подобряване. Трябва да се опитаме да намерим решение на няколко въпроса. Първо - част от хората, които препоръчват или утвърждават учебниците в МОН, са и техни автори. Това е недопустимо. И докато аз съм министър, това повече няма да се случва. Учебниците се оказват пресечна точка на много интереси, а системата не е насочена към авторските колективи, а към издателствата. Това смесва интелектуалната с икономическата страна на въпроса. Внимателно трябва да се преценят възможностите за промяна. Не съм против издателствата да печелят, но това трябва да става при по-прозрачни процедури и да се мисли в перспектива учебниците да се пускат на електронен носител и в интернет. Това обаче не може да стане, ако министерството не е носител на авторските права.

Миналата седмица европейски експерти отново посочиха, че е необходима реформа в системата на българското висше образование. Къде въпреки автономията трябва да е държавната намеса?

- Темата за висшето образование е една отделна тема, защото за разлика от средното образование, което, както казах, е на ръчно управление, университетите са автономни и имат свой живот. Функционират без административна и политическа намеса от страна на държавата. От друга страна, има много неща, които трябва да се направят. Необходимо е българските висши училища да се превръщат в по-сериозни научни центрове. Част от тях се изживяват като средни училища и там научният живот не е в разцвет. Другото важно нещо е системата на финансиране. В момента всички висши училища се борят за държавни поръчки, защото бюджетът се разпределя на един студент. Подходът трябва да е много по-диференциран. В момента не съм готов да кажа какъв да бъде точно той, защото това е въпрос на събеседване с вузовете. Едно висше училище трябва да се оценява по много критерии, които трябва да се създадат - от възможностите, които се дават на студентите, докато учат (обмен на студенти, участието им в международни прог­рами), до възможностите за реализация на студентите след завършването им. Така ще може да се направи рейтинг на висшите училища и това да се отрази и на тяхното финансиране. Тоест в качествените университети издръжката на един студент да е по-висока. А това да мотивира училищата и преподавателите.

Има ли нужда от по-голяма децентрализация образователната система и в каква посока?

- В системата на образованието категорично трябва да има по-голяма децентрализация. Важно е спазването на принципа на субсидиарността, или казано по друг начин - решенията да се вземат (когато е възможно) на най-ниското равнище. И ако един проблем може да се реши от директора, да се реши от него. А не от регионалния инспекторат. Или ако може да се реши от регионалния инспекторат, да не се прехвърля към министъра. А другият въпрос е доколко общините и кметовете трябва да имат глас в решението на един или друг проблем в конкретно училище и в самия учебен процес. Това е спорно. Доб­ре е общинските власти да имат повече възможности за намеса. Но МОН да запази възможността да контролира самия учебен процес, който да е съизмерим в цялата страна.