Как юристите мислят за образованието?

Едно от нещата, по които юристите се различават от учителите, е количеството вицове, посветени на тях. Докато за първите има много вицове, за вторите сякаш липсват такива. Вероятно една от причините за това е начинът, по който мислим за образованието.

 

Ако погледнем юридическите публикациите, посветени на образованието, ще ни направи впечатление, че те са сравнително малко на брой. Юридическите факултети рядко предлагат специализирани курсове по образователно право. Същото се отнася и за педагогическите факултети. Всичко това говори, че юристите не се интересуват много от образованието.

 

САЩ са единственото изключение. На американските студенти по право се предлага курс Law and Education (Право и образование). В първата лекция те научават как адвокатите и учителите имат много причини, за да станат добри приятели. Затова не трябва да се учудваме, че в тази страна се водят много дела, свързани с образованието, както и че някои от решенията на Върховния съд по тези дела са довели до революционни промени в тълкуването на американската конституция.

Как юристите изследват образователната система?

Отделните национални образователни системи се отличават една от друга, тъй като образованието е сфера, в която засега държавите запазват в голяма степен своята политическа власт и могат да следват различна образователна философия и задачи, както и да прилагат различни управленски принципи. Това е характерно дори за страните от Европейския съюз, които вече са интегрирали много свои управленчески сфери.

 

Въпреки различията, налице е една закономерност по отношение на образованието в отделните държави. Тя се състои в това, че юристите мислят по сходен начин за правото в образованието. Това се вижда от авторитетните учебници, посветени на тази тема.

 

Съдържанието на учебника на германския професор Ернст-Вилхелм Луте, Bildungsrecht, Leitsfaden für Ausbildung, Administration und Management (2003), не се различава от това на английския адвокат Оливър Хиам, Law of Education (2002). И двата представят образованието като система от норми и принципи, които определят:

• правомощията и задълженията на националните и местни органи, свързани с осигуряването на различните видове и степени на образование;
• приема в учебните заведения;
• финансирането на образованието;
• религията в образованието;
• училищната собствеността и учебните материално-технически стандарти;
• училищната дисциплина;
• съдържанието на учебната програма;
• контрола върху училищата, отговорните институции и местни органи;
• отговорността за вредите, причинени по време на учебния процес;
• изискванията за квалификация на учителите;
• провеждането на изпити;
• продължаващото образование;
• обучението на децата с увреждания;
• защитата от дискриминация в образованието.

 

Не много по-различна е представата за образование на американците Керн Александър и М. Дейвид Александър. В техния учебник American Public School Law (2001), който до този момент има пет издания, те допълнително дискутират правата на учениците и на учителите, както и десегрегационните мерки в образованието.

 

Накрая, една група юристи съвместно с правозащитниците разглежда образованието като човешко право. Международното право позволява тази гледна точка заради множеството международни договори за права на човека, които гарантират и правото на образование, и правата в образованието. (За образованието като човешко право ще бъде посветена следващият коментар.)

 

Изводът е, че юристите под образование разбират институционалната рамка на организацията, управлението и процеса на образование. Правото изгражда въпросната рамка, за да осигури гаранции срещу произвол.

Как българските юристите мислят за образованието?

Засега не са публикувани правни изследвания върху българското образование, които да съответстват по пълнота на посочените по-горе учебници. Съществува курс по училищно законодателство, предназначен за студентите от специалност "Педагогика" на СУ "Св. Климент Охридски", за които е публикувано едно учебно помагало от Емилия Еничарова. Авторката представя основите на нормативната дейност и видовете нормативни актове, принципите на училищното законодателство и конституционните и международни разпоредби, отнасящи се до образованието.

Международни мрежи по образователно право

Според Ан-Мари Слотър, професор по международно право и отношения в Принстънския университет, световните мрежи от експерти са една от чертите на новия световен ред. Въпреки че правителствата запазват своята политическа власт на национално ниво, влиянието на въпросните мрежи се увеличава заедно с тяхното количество. В резултат на това те успешно лобират за интегрирането на държавите в различни области и провеждането на общи политики.

 

Европейската асоциация за образователно право и политика (ELA) е една от въпросните мрежи на специалисти. Тя се състои от юристи, които изследват образованието в различни страни. Основната й цел е развитието и подобряването на образователното законодателство в Европа. Асоциацията се стреми да увеличи влиянието си на национално ниво чрез включване в своите дебати на висши държавни служители. Така например, на своята конференция за правото на образование и правата в образованието в края на 2004 г., ЕLA успя да привлече участници от 54 държави и международни организации от целия свят, включително служители от българското Министерство на образованието.

Опитът показва, че успехите на подобни инициативи водят до разрастване на мрежата от специалисти. Това означава повече юристи, които мислят за образованието. Остава да видим дали по-тясното обвързване на правото с образованието ще доведе до повече вицове за учители.

Бойко Боев