Как у нас могат да се фабрикуват дипломи?[1]
Някои
факти не могат да бъдат отричани. Когато става дума за факти, които ни излагат
вече и в съседните страни, и по света, по добре е да си кажем "защото-"
У
нас, в нашите държавни университети има най-малко три причини, поради които
фалшифицирането на дипломи не е никакъв проблем.
Първата, в университетите, които държат на своя
вътрешен и международен престиж, всяка година не само университетът като цяло,
но и отделните факултети/или колежи както е в Оксбридж (сиреч в
традиционните британски университети), издават Годишник с Официален дял. Официалният дял завършва с
две-три странички, в които поименно са изброени всички, които са се дипломирали
през тази учебна година в различните специалности на този факултет или колеж. С
какъв точно успех са се дипломирали не се посочва, защото това е част от
неприкосновената лична информация, но че са се дипломирали точно те и точно
тогава, задължително се оповестява. Ясно е защо. Докато не въведем и при нас това
публикуване и отчитане пред обществото, Регистрационната книга за издадените
дипломи може да бъде дописвана ad infinitum.
Втората и третата причина, поради която например в
СУ лесно могат да се фабрикуват дипломи, е широко отворената врата на индивидуалните
протоколи и така наречената "академична справка". Всяка година, непосредствено
преди явяването си на държавен изпит или защитаването на дипломната работа,
всеки студент отива в Отдел студенти, където му се прави "академична справка".
Почти при всички се оказва, че в Главната книга липсват някакви оценки.
Студентът получава няколко индивидуални протокола и тръгва да търси
преподавателите, които някога са го изпитвали, показва им какво те самите са
нанесли като оценка в неговата/или нейната студентска книжка, и преподавателят
отново нанася в индивидуалния протокол съответната оценка.
Когато се дипломирахме с моите колеги през 1987 г.
по този повод се шегувахме: "Казва ли ти някой, пък и смееш ли да питаш". Сега
смея да питам:
Какъв е този мистериозен полтъргайст, който
профучава:
1/ през Главните книги на някои специалности и
факултети и който по някакъв неведом начин изличава оттам оценките, нанесени от
служителите от учебен отдел или преподавателите?
2/ Нали от няколко години вече има дори компютърна
обработка на протоколите, така че въпросните оценки ги има някъде и на
електронен носител? И там ли върлува мистериозният полтъргайст?
3/ А какво става с хартиените носители, или чисто
и просто казано с онези големи, общи протоколи, които задължително се попълват
от всеки изпитващ преподавател и от неговия асистент?
4/ А каква е тая напаст, която унищожава и личните
картони на студентите, които са четвъртото място, в което служителите трябва да
вписват оценките?
Като трезвомислещ аристотелист аз не бих си
обяснила всичко това с действието на някакво паранормално явление. Напротив, за
всеки, който е бил поне една година студент, преподавател или служител в
държавен университет е ясно, че има "парашутисти" и "връзкари". Между двете
понятия има разлика. "Парашутист" е този, който бива записан за първокурсник
далеч след началото на учебната година, а "връзкар" е този, който винаги
съумява да се сдобие с индивидуален
протокол за индивидуално изпитване. Винаги се намират познати колеги или служители,
които със сърцераздирателни истории за лични трагедии те склоняват да изпиташ
някого извънредно-
Според Правилника на СУ чл. 79 ал. 2 индивидуални
протоколи би трябвало да получават само студентите, които се обучават на
индивидуален план, бременните студентки и студентките-майки, както и онези,
които са боледували на датата, когато се е провеждал общият за всички студенти
изпит. Съвършено алогичната административна процедура "академична справка",
която в момента установява необяснимото изчезване на оценките - при това от
четири места - води до най-малко стократно увеличаване на индивидуалните
протоколи. В някои факултети няма нито един дипломант, комуто да се е случило
да подаде молба за допускане до дипломна защита, без да се открият "необяснимите
липси". А при проливните дъждове от индивидуални протоколи, които се изливат от
облаците на "академичните справки" от завършващите семестриално и дипломантите,
сигурно се прокапват индивидуалните протоколи и на онези, които дори не са и
стъпвали в Университета. Защото няма какво да се лъжем, такива има.
Така че, както казва моята приятелка Доротея
Табакова по друг повод: "Всичко е уредено така, че да вкарва хората в грях."
При липсата на Официални дялове на годишниците на факултетите, в които публично
да се оповестяват имената на дипломираните всяка година и при процъфтяващата
административна практика на индивидуалните протоколи и фамозната "академична
справка", практическите възможности за фабрикуване на дипломи клонят към
безкрайност. Необходимо е просто някой от няколкото хиляди лица, работещи в
Университета, да остане след работа в Отдел студенти или в Учебен отдел-
А защо ли всички тези неща са възможни у нас? И
ако няма да има система за трансфер и акумулиране на учебни кредити, или
либерално образование, то най-после няма ли поне административна реформа да
бъде направена?
