Проветряване на класната стая

Тестовете след 7-и клас - стъпка напред, но остава дълъг път

Вестник "Капитал", 16 септември 2006 г.
Николета Попкостадинова

Кое е вярното твърдение?
Тестовете по математика и по български език и литература за кандидатстване в езиковите и в профилираните гимназии, представени през седмицата от министъра на образованието и науката Даниел Вълчев:

а) са абсолютна грешка. Защо трябва да се променя система, която и досега си е работила добре; защо трябва да се объркват децата; и какво толкова лошо има в частните уроци?
б) ще допринесат за отпадане на "паралелното образование" с частни уроци, където материята не се учи, а се зазубрят готови постановки. В този смисъл въвеждането на тест като вход за гимназиите е гаранция за задълбочаването на знанието по целия конспект.
в) Рано е да се каже.
На посочилите отговор "в", честито.
Ето малко конкретика:
Тестовете влизат от тази учебна година. Всеки от тях се състои от петдесет въпроса и ще се решава за три часа. Примерните варианти вече са качени на сайта на министерството. По математика задачите по алгебра и геометрия ще бъдат горе-долу с еднаква тежест. Максималният резултат на всеки от двата тес­та е 100 точки, които ще се превръщат в оценка по шестобалната система. Тестът по български език и литература ще включва и преразказ на непознат текст от българско произведение, което не се изучава в седми клас, със смяна на повествователната гледна точка. Тази допълнителна задача ще проверява уменията на седмокласниците да създават текст. Целта е да "накараме децата да четат българска художествена литература", обяснява министър Даниел Вълчев. По думите му тестът гарантира, че няма да има наизустяване на теми и чужди мисли, както се случваше досега, и ще позволи по-обективно оценяване. "Новите изпити ще проверяват не само знанията на учениците, но и техните качества и потенциал, тъй като включват и задачи за разсъждение", добавя просветният министър. През октомври министерството ще предложи на учителите да се включат в създаването на тестови въпроси и ще проведе пробни тестове в някои училища. Реалните тестове по български език и по математика ще са съответно на 19 и 25 юни.
Ето и малко разсъждения:
Идеята по принцип е добра. А никой образователен министър досега не намери воля и сили да се изправи срещу мафията на частните уроци и ордите разярени родители, фенове на статуквото. Съществува обаче риск тестовете да не изпълнят своето предназначение. Защото те са стъпка в правилната посока, но не могат автоматично да доведат след себе си драстично по-добре образовани ученици. Качественото образование не може да е постижимо само чрез промяна на формата на изпитване. Проблемът е, че МОН не предвижда едновременно с въвеждането на тестове да промени и изучавания материал в учебната програма до седми клас.
Според Даниел Вълчев за високи резултати на изпитите са достатъчни часовете в училище и самоподготовката вкъщи. Оттук излиза, че МОН има много високо мнение за знанията, които учениците получават в класната стая, и досега им е куцала само системата на оценяване. Което е, меко казано, съмнителна теза.
Предложената от Вълчев и приета от парламента програма за развитието на училищното образование (за следващите десет години) предвижда новите тестове да са само началото на една по-смела и цялостна реформа, която включва в себе си диференцирано заплащане на учителите, промяна във финансирането на училищата и т.н. В противен случай тестовете ще се превърнат в поредната половинчата мярка; издателствата и учителите, даващи частни уроци, бързо ще се пренастроят и ще "помогнат" на децата да усвоят липсващите им знания и умения, за да се представят добре на новите изпити (виж допълнителния текст). И нещата ще тръгнат постарому.