Как юристите мислят за образованието?

Едно от нещата, по които юристите се различават от учителите, е количеството вицове, посветени на тях. Докато за първите има много вицове, за вторите сякаш липсват такива. Вероятно една от причините за това е начинът, по който мислим за образованието. (целия  текст)

Държавата и образованието

През 5 век преди новата ера властите в Спарта отнемали със сила невръстните момчета от техните семейства и ги подлагали на строго образование, за да направят от тях храбри бойци. Макар и не така драстична, тоталитарната държава от недалечното минало също имаше пълен контрол върху образованието. Гражданите можеха да се обучават само в държавни учебни заведение, а конституцията предписваше на цялото общество задължение да възпитава младежта в "комунистически дух". (целия текст)

Децентрализация в образованието

Ако попитаме българите кой отговаря за тяхното образование, най-честият отговор вероятно би бил министерството или министърът на образованието. Макар предположенията ми да не се основават на резултати от социологическо проучване, считам, че установената традиция на централизация на образованието в България би определило подобен отговор. (целия текст)

 Образованието в международното право

Дебатът за образованието в България е за ролята на държавата и гражданите в образованието. Независимо от своя опит и професия участниците в него изразяват своите позиции като претенции спрямо държавата или спрямо гражданите. На езика на правото това е дебат за правата и задълженията на държавата и гражданите, свързани с образованието. Международното право предписва задълженията на държава. (целия текст)

Определяне на качеството на образованието  

Робърт Пърсиг ни разхожда с мотоциклет из целия свят и човешка история, за да  ни открие какво е качество. Според него качеството е въпрос на личен опит. Защо търсим тогава общи стандарти за качество? Международното право формулира такива стандарти за качествено образование. Те е темата на този текст. (целия текст)

За рубриката

"ЗАКОНЪТ Е КРАЛЯТ!", това заявява преди точно 230 години американският политически философ Томас Пейн. Според неговата прочута фраза, разликата между самовластните и свободните държави е в това, че при първите думата на краля е закон, докато при вторите единствено законът е крал.

Днес думите на Пейн са конституционен принцип, съгласно който властта трябва да бъде подчинена на законите. За да разберем дали този принцип се спазва в областта на образованието, трябва да зададем следните въпроси: Какви са законите, които регулират образованието в България? Как са регламентирани задълженията и правата в тях? Кой контролира прилагането на законите в системата на образованието? Какви са санкциите при тяхното нарушение?

Наличието на закони обаче не е достатъчна гаранция срещу произвол. Хората са различни и поради това един и същ закон засяга по различен начин техния живот. Това означава, че законодателят на практика дискриминира с избора на своите закони. За да разберем дали неравното третиране е позволено, трябва да търсим отговор на въпросите: Кога неравенството в образованието е забранено? Какви са гаранциите срещу него? Кой може да ги потърси? Кой ги определя?

Накрая, липсата на закони или тяхното неизпълнение също води до произвол. Когато няма власт, гарантираща ред и сигурност, хората лесно стават жертва на измами, насилие и престъпления. За да се предпазим от тези явления, трябва да разберем как може да осигурим реда и сигурността в образованието и определим къде държавата трябва да се намеси по-решително.

Рубриката "Право и образование" е за връзката между правото и образованието. Ще откриваме връзката като търси отговори на по-горните въпроси.

За автора

Бойко Боев е докторант в Потсдамския университет.

Присъединяването на допълнителни автори е не само полезно, но и много необходимо. Можете да участвате в рубриката и като задавате въпроси за правото в българската образователна система и споделяте личния си опит и наблюдения.

boykob@gmail.com