Просветният пъзел

Защо образованието в някои страни е по-добро

Георги Ангелов*

Вестник "Капитал", брой 31 2006 г.

Много често дебатите за подобряване на образованието се фокусират върху предполагаемата връзка между увеличаване на финансирането и повишаване на качеството.

 

Дискусията се свежда до "дайте ни повече пари и учители и образованието ще се оправи". Икономическата теория обаче подсказва, че много по-важни определящи фактори за качеството на образованието са институциите на образователната система, защото те полагат стимулите за участниците в образователния процес. Обикновено в една страна има само една институционална организация на образованието, което не позволява да се наблюдават и откроят различия във влиянието на различните институции, когато се използват национални изследвания за образованието. За да се определи кои образователни институции водят до по-добро образование, е необходимо анализирането на международна база от данни за образованието в много страни. Именно това се опитват да направят икономистите Томас Фукс и Лудгер Восман* от известния германски институт "Ифо" в изследване, представено пред миналогодишната конференция на Американската икономическа асоциация.

 

Двамата автори използват в своя анализ данни от Програмата за международна оценка на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, по-известна като PISA. PISA се провежда всеки три години, като авторите използват проучването от 2000 г. с данни за 32 страни и над 170 хиляди обхванати ученици. Данните от PISA имат няколко предимства пред подобни международни изследвания - те включват и грамотност при четене освен математика и наука, фокусират се върху възможностите на младежите да се справят с реални житейски проблеми на базата на своето образование, обхващат ученици на 15-годишна възраст, независимо в кой клас са, предоставят данни за институционалните характеристики на училищната система, както и данни за семейния произход на учениците.

 

В съставения от авторите модел на производствената функция на образованието влизат три обяснителни променливи - индивидуални и семейни характеристики, ресурси и учители, институции.

 

Индивидуални и семейни характеристики

 

Според данните на PISA индивидуалните и семейните характеристики имат влияние върху постиженията на отделните ученици:

 

• Момчетата се справят по-добре с математиката и науките, докато момичетата са по-добри в четенето.
•  Учениците имигранти и деца на имигранти се справят по-слабо с образованието, отколкото децата, родени в страната от родители, които са родени в страната.
•  Тийнейджъри, живеещи с двама родители, се справят по-добре от учениците, живеещи със самотна майка, а те се справят по-добре от учениците, живеещи със самотен баща; най-зле се представят учениците, които живеят без родители.
•  Учениците, чиито родители имат по-високо образование и/или по-добра професия, се справят по-добре в училище.
•  Юношите, на които поне един от родителите работи на пълен работен ден, се справят по-добре от тези, чиито родители не работят или работят почасово. Учениците, чиито родители имат повече книги вкъщи (над 250-500 книги), се справят по-добре в образованието.
• В градовете с над 100 хиляди души население и в центъра на градовете с над 1 милион души население учениците постигат по-добри резултати, отколкото в селските училища или в покрайнините на градовете.
• Учениците, които получават подкрепа и помощ от родителите си и които отделят повече от 1 час седмично за домашни занимания по всеки отделен предмет, се справят по-добре.
• Наличието на компютър вкъщи НЕ е свързано с по-добри резултати в училище при 15-годишните.

 

Ресурси и учители

 

По отношение на ресурсите и учителите, с които разполагат училищата, данните на PISA показват следните интересни резултати:

 

• Няма връзка между разходите за образование в страната и постиженията на учениците в училище.
• Въпреки разпространените представи големите класове (паралелки) с по-голям брой ученици показват по-добри резултати.
• Проблемите с учебниците и учебните пособия влияят негативно на постиженията на учениците.
• Учениците в училища с по-добре образовани учители имат по-добри резултати.
• Повече време, отделяно за преподаване на един предмет, води до по-добри резултати, но ефектът е доста слаб.

Институционални ефекти

 

Най-важните резултати по отношение на институциите в образованието според данните от PISA са:

 

• Учениците имат по-добри резултати в образователни системи, в които има външно оценяване на изхода (например матура).
• Използването на стандартизирани тестове в училище поне веднъж годишно повишава постиженията на учителите (но само ако има и външно оценяване на изхода).
• Училищната автономия при избор на учебници влияе много силно позитивно на резултатите на учениците в комбинация с външно оценяване на изхода.
• Автономията по отношение на разпределението на разходите в съответното училище влияе позитивно на постиженията на учениците, особено в комбинация с външно оценяване на изхода.
• По-добре се справят учениците в училищата, в които размерът на общия училищен бюджет е определен от външна институция.
• Училищата, които имат автономия да назначават и уволняват учителите, показват значително по-добри резултати, особено в комбинация с външно оценяване на изхода.
• Училищата, които имат автономия да определят началните заплати на учителите, имат по-добри резултати.
• Учениците в частно управлявани училища се справят по-добре от учениците в публично управлявани училища, независимо от наличието на външно оценяване на изхода.
• Източникът на финансиране на училищата (държавата или частният сектор) няма силно влияние върху резултатите им.
• Училищната автономия при избор на съдържанието на курсовете води до положителни резултати само при наличие на външно оценяване на изхода.

 

Вместо заключение

 

Ако приемем, че държавата може да влияе най-вече върху ресурсите и институционалната организация на образованието, можем да формулираме няколко практични съвета за подобряване на образованието. По отношение на ресурсите най-важно е повишаване подготовката и образованието на учителите, както и осигуреността с качествени учебници и пособия. В същото време увеличаването на разходите за образование или броя на учителите няма позитивни ефекти. По отношение на институциите резултатите са по-добри при наличие на външно оценяване и определяне на бюджета, както и при училищна автономия при избора на учебници, наемане и уволняване на учители и определяне на вътрешното разпределение на разходите. Учениците се представят по-добре в частно управлявани училища, независимо дали финансирането идва от държавата или от частния сектор.

 

Георги Ангелов е старши икономист в институт "Отворено общество"

 

* Ludger Woessmann and Thomas Fuchs, What Accounts for International Differences in Student Performance?, CESIFO working paper No. 1235 (American Economic Association Annual Meeting 2005)