"Качество...Хем знаеш какво е то, хем не знаеш. Това обаче си противоречи на себе си. Все пак някой неща са по-добри от други, а това значи, че те имат повече качество. Въпреки това, когато се опиташ да кажеш какво е качество, отделно от нещата, които го имат, всичко изчезва като мъгла."

 

Робърт Пърсиг

"Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет"

 

Робърт Пърсиг ни разхожда с мотоциклет из целия свят и човешка история, за да  ни открие какво е качество. Според него качеството е въпрос на личен опит. Защо търсим тогава общи стандарти за качество? Международното право формулира такива стандарти за качествено образование. Това е темата на този текст.

 

Какво е качество в образованието?

Качественото образование може да бъде дефинирано по различни начини в зависимост от гледната ни точка за качество. Ако приемем, че във Финландия, например, училищата са качествени, тогава оценката ни за качество на българските училища ще зависи от това доколко те са като финландските. Ако считаме, че качеството в образованието зависи от оценките на учениците, тогава качествени ще бъдат училищата, в които последните имат високи оценки. Ако приемем, че качеството е свързано с постигане на определен резултат, например, колко ученици са приети във ВУЗ, тогава качествени ще бъдат училищата, чиито ученици се записват за студенти. Ако вярваме, че качеството зависи от неговата стойност, тогава качествени ще бъдат училищата, в които съотношението между разходи за образование и образователни резултати е най-високо. Накрая, ако приемем, че качеството зависи от предпочитанията на учащите се и техните родителите, тогава качествени  ще бъдат училищата, които са най-предпочитани. След като качественото образование зависи от нашата дефиниция за него, тогава е по-важно да разгледаме чие понятие и стандарти за качество се възприемат за общи и по какъв начин става това.

 

Кой определя какво е качествено образование?

Въпросът за качеството на образованието най-често е представен като политически въпрос. Показателен за този подход е законът за народната просвета. Той определя, че отделните държавни образователни изисквания се приемат със закон, с наредби на министерски съвет или на министъра на образованието. По този начин критериите за качество и тяхното изпълнение зависят изцяло от политическите воли на тези органи и лица. 

 

От своя страна, политиците и държавните служители обикновено твърдят, че не бива да се съмняваме в способността им да определят и гарантират качествено образование за всички. Най-често техният аргумент е, че с качеството в образованието се занимават професионалисти, които за разлика от средностатистическия ученик или родител знаят за какво става дума и какво трябва да бъде направено. Какви са все пак гаранциите ни срещу користолюбиви или некомпетентни политици и държавни служители?

 

Международното право като гаранция

Макар качественото образование да изглежда политически въпрос, държавите имат определи международноправни задължения по отношение на качественото образование. Това се дължи на факта, че международните договори, които гарантират правото на образование, формулират и задължителни цели на образованието.

 

Причината за включването на цели на образованието в международното право се дължи на спомена за използването на образованието за подбуждането на Втората световна война и оправдание на насилието и жестокостите, извършени през нея. От края на 40-те, когато в ООН се обсъжда обхвата на правото на образование, на международното право се разчита да предотврати идеологическия произвол в училищата, основан на сляпо подчинение и расова омраза.

 

Изисквания за целите на образованието поставят всички международни договори, гарантиращи правото на образование. Тези цели се повтарят в отделните договори и се отнасят до:

 

Тълкуване на целите на образованието е направено, както от Комитета за икономически, социални и културни права в неговия Общ коментар №13, така и от Комитета за права на детето в неговия Общ коментар №1. И двата комитета са международни независими органи от експерти, създадени за мониторинг върху изпълнение на задълженията на държавите по Международният пакт за икономически, социални и културни права и Конвенцията за правата на детето. Накратко представям съдържанието на коментарите, като акцентът ми е върху Общ коментар №1, тъй като неговият предмет е изключително върху целите на образованието.

 

Държавите имат задължение да спазват целите на образованието. Тези цели се отнасят до всички форми на образование, независимо дали се отнася до публичното или да частното, за формалното или за неформалното образование.

 

Целите на образованието са пряко свързани реализацията на определени ценности. Някои ценности са индивидуалистични по характер. Такива са развитието на човешкото достойнство на учащите се, например. Други - като насърчаването на разбирателството между народите - са свързани с обществото.

 

Целите на образованието са адресирани главно към законодателните и административни органи на държавата. Те трябва да осигурят прилагането на целите в националите образователни системи. Във връзка с това държавите имат следните задължения:

 

Днес на гражданите на някои държави може да се струва странно, че международното право се занимава с въпросите за целите на образованието. Нима идеологическите злоупотреби на държавата в образованието не са останали в тоталитарното минало? Няколко съвременни примери обаче доказват, че правителствата продължават да лишават своите граждани от образованието или да използват същото за политически цели. Държавните стратегии и програми за качествено образование в училищата често не зачитат специалните образователни нужди на всички ученици и по този начин лишават от образование цели групи деца, като децата с увреждания или децата, чиито майчин език е различен от езика на преподаване в училищата. Правителствата също често пренебрегват защитата от дискриминация в образованието и по този начин допускат сегрегация на деца от малцинствата. Преди време в Афганистан талибаните дори забраниха на момичета да посещават училище. Подобни образователни политики са в противоречие с днешното международно право. Благодарение на целите на образованието в международните договори можем да кажем кога политиците и държавните служители от цял свят злоупотребяват с образованието.