Реформа, а не промяна на парче

Програмата за развитие на училищното образование може да е стартът на дълго отлаганите промени в системата

Интервюто взе Боряна Кирилова,
Вестник "Капитал", октомври 2005 г.

Кой е големият проб­лем на българското образование?
В зависимост от това на кого задавате този въпрос ще получите различни отговори. За Марияна Закова, помощник-директор на 125 училище в столичния жк "Младост", това е "липсата на мотивация в учениците у учителите, тенденцията към общообразователност и слаба професионална ориентация". За майка на петокласник от 27 училище в София проблем се оказва фактът, че учителката по литература не е проверила за цял срок нито едно домашно на сина й. Мария - десетокласничка в софийско училище, признава, че по някои предмети й е толкова "скучно и старомодно", че тайно си пише sms-и. Според социолога Андрей Райчев пък "големият проблем е, че светът се променя, а нашето образование остава фатално ориентирано към XX век вместо към постиндустриалното общество". "Какво да се направи, че да стане българското училище конкурентно на училища в Гърция, Аржентина или Китай например", задава контравъпрос образователният експерт Юлиян Попов и така посочва основния според него проблем на образователната ни система - липсата на конкурентност.
Това са различни отговори на един въп­рос. Техният смисъл обаче е един и същ - българското училище престана да предлага качествено образование.
Просветният министър Даниел Вълчев се е заел с амбициозната задача да сложи край на тази тенденция. Основното, началното и средното образование ще бъдат радикално реформирани, в случай че Министерският съвет и парламентът одобрят предложената от Вълчев Програма за развитие на училищното образование от 1 до 12 клас. Тази седмица тя се съгласува с ведомствата. Проектът е за срок от 10 години и предвижда да даде ход на редица значителни промени - от осъвременяване на учебните планове и различна структура на образованието, до въвеждането на тестовете и нова система на финансиране (виж таблицата). Ако всичко това се случи, Даниел Вълчев ще е и единственият министър в последните 16 години, който е започнал цялостна реформа в образователната сфера, а не се е задоволил с промени на парче.
Засега той явно има шансове. Експертите, с които "Капитал" разговаря, също са единодушни около част от приоритетите, заложени в програмата - създаване на система за външно оценяване, диференциация на учителските заплати, закриването на маломерните и слети паралелки, децентрализацията на системата. Одоб­ряват дори такива по-революционни идеи като завършване на основното образование след 7 клас и разделянето на гимназиалната степен на два етапа - 8-10 и 11-12 клас.
Оттук обаче започват и въпросите. "Голяма част от учениците отпадаха от системата след завършване на основното образование, т.е. след 8 клас. С промените съществува опасност учениците да отпадат още по-рано от училище", смята Кольо Колев от социологическа агенция "Медиана". Марияна Закова, преподавател в 125 училище в София, не разбира защо учителските зап­лати трябва да се определят от броя на учениците в дадена паралелка (това е един от 10-те критерия, предложени от Вълчев, спрямо които трябва да се калкулират възнагражденията на преподавателите). "Учителят по география има по-голям норматив от този по литература, значи ли това, че е логично да взима и по-голяма заплата", пита тя.
"Скептичен съм към реализацията на тази програма, защото някои от най-важ­ните мерки, като матурите например, се отлагат неп­рекъснато", казва Димитър Камбуров, депутат от ДСБ и член на парламентарната образователна комисия. Голямото му притеснение е продиктувано от забавянето на законодателните промени, както и от липсата на ясна финансова обосновка на програмата. Задочно го подкрепя и Валентина Богданова от БСП. "Липсва времева рамка на необходимите промени с изключение на някои фиксирани години и изобщо по-голяма конкретност в технологичния анализ на част от процесите, които трябва да се случат", твърди тя. Децентрализацията на системата е друг момент, който събужда дискусии - доколко общините са готови за това, как ще се гарантира обективността на директора, който ще разпределя финансите, и ще може ли да се наложи силен граждански контрол върху разходването на средствата.
Петя Кабакчиева, образователен експерт, съзира известно противоречие между социалната визия за образованието и стремежа към либерален модел, свързан с повишаване на качеството му. От една страна, се говори за безплатни учебници и закуски, повишена бюджетна издръжка на ученик, целодневни занимания, а същевременно проличава стремеж за оптимизация на системата - закриване на паралелки, диференцирано заплащане, децентрализация.
Въпреки спорните моменти, които остават, това е първата дългосрочна стратегия за реформа на образованието, около която съществува относително широк обществен консенсус. Остава политиците да намерят сили за така дълго отлаганите реформи и да нарушат удобното, но опасно статукво на системата, което всъщност не носи полза на никого.