СТАНОВИЩЕ
на
"Спасете децата"- Обединено кралство,  Сдружение "Център за независим живот", Български хелзинкски комитет
относно
проект на Правилник за устройството и дейността на ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца със специални образователни потребности

Необходимостта от регламентиране на подкрепата за деца със СОП в общообразователните училища е безспорна, а изработването на правилник за дейността на ресурсните центрове е част от нормативната рамка на процеса. Обезпокоителното е обаче, че този нормативен документ предшества изработването на Наредба за интегрирано/ приобщаващо образование на деца със СОП, в която да бъдат разписани принципите и механизмите за осигуряване на подкрепяща среда в общообразователните училища, част от която са и ресурсните центрове.

При все това, силната ни ангажираност с каузата на приобщаващото образование и опита, който сме натрупали през дългите години работа в тази област, ни задължават да предоставим коментари по правилника. Важно е да отбележим, че този документ съдържа една обща за четирите организации позиция. Конкретно по правилника, бихме искали да обърнем внимание на следното:

раздел I, общи положения

Ако приемем, че интегрираното образование представлява обучение на всяко дете със СОП в общообразователната система чрез осигуряване на допълнителен ресурс за компенсиране на дефицита на детето, определен след индивидуална оценка и изработване на индивидуален план за обучение, то чл. 1 от проекта за правилник би трябвало да бъде формулиран съвършено недвусмислено като:

,,С този правилник се уреждат функциите, организацията на дейността и финансирането на ресурсните центрове за подпомагане обучението и възпитанието на всяко дете със СОП в общообразователна среда."

По този начин още в самото начало на нормативния документ би била посочена целта на съответната структура, наречена ,,ресурсен център". Нещо повече, така биха били избегнати известни недоразумения и неясноти в по-нататъшната част на документа, които предизвикват двузначно тълкуване относно физическото присъствие на подпомаганите деца със СОП - в училище или в ресурсния център. Тук е мястото да заявим твърдата ни позиция, че децата със СОП трябва да получават всички образователни услуги в общообразователното училище.

Определеният в чл. 2 на проекта за правилник обсег на работа, а именно областно ниво, налага да се въведе ясен регламент на начина, по който ще се гарантира децата от отдалечените райони на съответната област да имат достъп до ресурсния център. Разумно е да се предвидят: (1) мобилност на експертите; (2) транспорт на нуждаещите се деца до областния център; (3) изнесени звена в общинските центрове. 
   
Що се отнася до специалистите от РЦ, в чл. 3 са изброени членове на екипи ("ресурсни учители, психолози, логопеди, рехабилитатори на слуха и говора"). Този набор от специалисти обаче, може да се окаже недостатъчен, а тук не е отбелязано дали това е необходимият минимум специалисти или само такива специалисти ще се назначават. Като се има предвид тенденцията да се тълкуват стеснително правните норми, съществува вероятност директорите да не наемат  експерти със специалност извън изброените, въпреки реалните потребности на децата. Препоръчително е да се включи в правилника запис със следното съдържание: ,,...и по преценка на Директора на РЦ и други специалисти могат да бъдат привличани в работата на РЦ". Системата за набор на специалисти в РЦ ще добие завършен вид, ако се въведе норма за минимум от специалисти в определени области, в това число експерти по технически помощни средства и социални работници, както и регламент за минимум брой работни часове.

Финансирането на ресурсните центрове, както е регламентирано в чл. 4, е смесено - както с бюджетни средства (чрез МОН), така и чрез собствени приходи. Препоръчително е да се конкретизира понятието "собствени приходи", защото даденото определение не дава яснота нито за източниците им, нито за правилата за изразходването им. Ако става въпрос за предоставяне на услуги срещу заплащане е редно да се разпише подробно за какви услуги става дума, при какви условия и по какви цени. Собствени приходи от услуги биха били възможни, ако в отделна норма ясно е разписан минимум от предоставяни услуги, финансирането на които се поема от държавния бюджет и едва тогава собствените приходи биха дошли от услуги отвъд определения минимум.

раздел II, функции и дейности

Широкият спектър от функции и дейности, а именно "консултативни, образователни, корекционно-възпитателни и координиращи" (чл. 5), води до размиване на конкретните цели и задачи на ресурсните центрове, чиито функции трябва да бъдат ограничени до ,,консултативни и координиращи за всяко дете със СОП с цел включването му в общообразователна среда". Би следвало РЦ да съсредоточат усилията си върху образователния процес на децата със СОП (точки 5 и 6) и методическата помощ за педагогическия персонал в общообразователните училища (т. 7). Смисълът на понятието "консултиране" в предложения правилник обаче е неясен и се нуждае от прецизиране - как ще се организира и осъществява то, как специалистите от РЦ ще се информират за актуални съвременните добри практики. Поради централната роля на консултантските услуги, професионалното развитие трябва да бъде поставено като изискване за работещите в ресурсни центрове.

Работата с родителите на деца с увреждания, както и промяната на обществените нагласи, не трябва да бъдат част от функциите на РЦ, а на местни неправителствени организации, с които той трябва да си сътрудничи и на които трябва да съдейства, но е факт и че не навсякъде има такива организации по места. Родителите трябва да участват в оценката на потребностите на детето и в изработването на неговия индивидуален образователен план.

Препоръчително е в РЦ да се предоставят единствено консултации, но не и да се провеждат индивидуални и групови занятия (чл. 19). Така ще се избегне опасността от изместване на работата с деца със СОП от общообразователните училища и градини в ресурсните центрове. Разпоредбите на Целият чл. 9 и 19 от проекта за правилник следва да се преформулира с акцент върху работата на експертите от ресурсния център в общообразователна среда. Предлагаме изцяло да отпадне т. 5 на чл. 9, която касае индивидуална и групова работа с интегрирани ученици с увреждания на слуха и зрението, която да се провежда по учебния план на специалните училища - няма причини за обособяване на ресурсното подпомагане на едни ученици с увреждания от други. На нейно място е добре да се включи разпоредба, с която да се регламентира ползването на помощно-технически средства за деца със СОП, които улесняват образователния процес в клас. Що се отнася до т. 9, анализите на дейността трябвало да бъдат достояние и на структури като ДАЗД и общините, които са ангажирани с гарантиране упражняването на правата на децата до равен достъп до образование.

Чл. 10 трябва да бъде разширен с включване на териториалните дирекции за социално подпомагане и отделите за закрила на детето. Целта на това взаимодействие е да се организират и координират всички страни и ресурси, насочени към децата с увреждания и техните родители, така че да се улесни процесът на приобщаване и да се избегне осъществяването му за сметка на детето.

раздел III ,,Управление и функциониране"

Този раздел е ключов за ефективната работа на новосъздадените ресурсни центрове, затова:
-трябва да поставя ясно управленската рамка, подчинена на целите му, в която протича дейността на РЦ;
-в него трябва да се определи числеността на персонала и трудово-правните отношения с експертите, оперативната структура, правилата за работа и принципите за бюджетиране на дейността;
-тук следва да се регламентират работата в екип по всеки конкретен случай, задълженията на различните експерти в екипа, супервизията на екипа, наблюдението на всеки отделен случай за постиганите образователни резултати от страна на всяко дете със СОП и пр.;
-препоръчително е, също така, да бъдат определени и структурните звена в РЦ, като например ,,Оценка на потребностите и индивидуални планове" (основен елемент в структурата на ресурсния център), ,,Методическа помощ" (този отдел може да поддържа регистър на специалисти, които могат да бъдат ангажирани по всеки отделен случай съобразно потребностите на всяко дете) ,,Професионално развитие на педагогическите кадри", ,,Помощно-технически средства", ,,Библиотека" и др.

Необходимо да се уточни и конкретизира какъв друг персонал (например, административен), освен директор и изброените вече специалисти, се предвижда да има в Ресурсния център (чл. 12).

Ролята на педагогическия съвет в ресурсния център (чл. 14) е съвършено неясна - той не е нито консултативен орган, нито орган на управление с ясен състав, който взема решения, задължителни за изпълнение от директора, назначаван от министъра на образованието, т.е. няма съподчиненост, която да прави функциите му управленски. Той не може да ,,приема правилник за дейността" (чл. 16, ал. 2), а още по-малко ,,годишен доклад-анализ за цялостната дейност на ресурсния център" (чл. 16, ал. 5) - педагогическият персонал може да бъде консултиран по тези въпроси.

,,Стратегията за развитие на интегрираното обучение и възпитание на децата и учениците със специални образователни потребности на областно ниво" (чл. 16, ал. 1) следва да се разработва от Регионалния инспекторат по образованието, да бъде одобрявана от МОН и осигурена с ресурси, за да се изпълнява от съответните структури, включително РЦ, като експертни звена. Същото важи не само за стратегията, но и за разработването на годишен план за областта с конкретни цели и задачи, който да се прилага, проследява и да се оценява ефективността му на базата на постигнатите предварително зададени цели. Така РИО разработва, МОН одобрява, РЦ като местна структура изпълнява.

заключение

В заключение може да се каже, че проектът за правилник на ресурсните центрове в публикувания към момента вариант, създава предпоставки за неефективна работа на РЦ като помощни звена към общообразователната система. Надяваме се предложените от нашите организации коментари да бъдат използвани за усъвършенстване на правилника и да докажат своята полезност. Отворени сме за допълнителни уточнения и разяснения при евентуално възникване на неясноти.